На Водици водата придобива магическа сила
На 5 януари православните християни отбелязват Водици. Този ден предхожда празника Богоявление. Днес според църковните канони се спазва строг пост, а на богослуженията се отслужва Велик водосвет.
Чрез чинопоследованието се възпоменава Кръщението на Господ Иисус Христос в река Йордан и освещаването на водата чрез потапянето в нея на дошлия в плът Бог. Великият водосвет се извършва само два пъти през годината: на самия празник Богоявление – 6 януари, и в навечерието му – на Водици, 5 януари.
Тази практика е била установена през V в. от Антиохийския патриарх Петър Гнафевс. Дотогава отслужването на Велик водосвет било свързано с кръщението на големи групи хора, подготвили се да приемат християнството.
Отслужването на Велик водосвет в деня преди празника дало възможност и на непристъпващи към свето Кръщение да бъдат поръсени със светена вода и да вкусят от нея за изцерение на душите и телата им. Традиция, която се пази и до днес.
В народната традиция деня се свързва с мистичната сила на вода. Смята се, че в нощта преди Богоявление водата придобива магическа сила и „започва“ да чува. В много краища на страната се изпълняват ритуала „мълчана вода“, който сбъдва желания. В други краища се вярва, че тази нощ небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо – ще се сбъдне.
На днешния ден в някои части на страната се изпълнява обичая сивойница. Той е характерен за Великотърновско, както и за част от родопски села. Изпълнява се преди Йордановден само от моми. Една от тях е преоблечена като булка и покрита с червено було, а другата като момък в мъжки дрехи. Цялата група обикаля домовете, булката ръси с мълчана вода. Вярва се, че сивойнишката вода прогонва караконджулите.
Девойките пеят по посетените домове игриви песни с весел и любовен характер. Придружават ги по-малки момичета, които носят получените от стопаните дарове брашно, лук, сланина, яйца и др. Съставът на групата, наличието на обредните лица булка и момък, мотивите на изпълняваните песни, подсказват за връзката на обичая с новогодишните гадания за задомяване и оттук със семейната обредност.
